допичах

Речник на българския език

1. допичах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

допичах е производна форма на допичам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. допичах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

допичах е производна форма на допичам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).