допитва

Речник на българския език

1. допитва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допитва е производна форма на допитвам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допитва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допитва е производна форма на допитвам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допитва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допитва е производна форма на допитвам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).