допиташе

Речник на българския език

1. допиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

допиташе е производна форма на допитам се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. допиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

допиташе е производна форма на допитам се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).