допитаха

Речник на българския език

1. допитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допитаха е производна форма на допитам се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

допитаха е производна форма на допитам се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).