допита

Речник на българския език

1. допита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допита е производна форма на допитам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допита е производна форма на допитам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допита е производна форма на допитам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. допита — мин. страд. прич. ж. р.

допита е производна форма на допия (мин. страд. прич. ж. р.).