допираха

Речник на българския език

1. допираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

допираха е производна форма на допирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. допираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

допираха е производна форма на допирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).