допирал

Речник на българския език

1. допирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допирал е производна форма на допирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допирал е производна форма на допирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допирал — мин. деят. св. прич. м. р.

допирал е производна форма на допирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. допирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

допирал е производна форма на допирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).