допипвахте

Речник на българския език

1. допипвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

допипвахте е производна форма на допипвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. допипвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

допипвахте е производна форма на допипвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).