допипахте

Речник на българския език

1. допипахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

допипахте е производна форма на допипам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. допипахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

допипахте е производна форма на допипам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).