допиля

Речник на българския език

1. допиля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допиля е производна форма на допилея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. допиля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допиля е производна форма на допилея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).