допечете

Речник на българския език

1. допечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

допечете е производна форма на допека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. допечете — повелително наклонение, мн. ч.

допечете е производна форма на допека (повелително наклонение, мн. ч.).