допечатил е

Речник на българския език

1. допечатил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допечатил е е производна форма на допечатя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допечатил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допечатил е е производна форма на допечатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).