допечатило е

Речник на българския език

1. допечатило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допечатило е е производна форма на допечатя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. допечатило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

допечатило е е производна форма на допечатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).