допечати

Речник на българския език

1. допечати — сег. вр., 3 л., ед. ч.

допечати е производна форма на допечатя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. допечати — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

допечати е производна форма на допечатя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. допечати — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

допечати е производна форма на допечатя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. допечати — повелително наклонение, ед. ч.

допечати е производна форма на допечатя (повелително наклонение, ед. ч.).