допаднал

Речник на българския език

1. допаднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допаднал е производна форма на допадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допаднал — мин. деят. св. прич. м. р.

допаднал е производна форма на допадна (мин. деят. св. прич. м. р.).