допадал

Речник на българския език

1. допадал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допадал е производна форма на допадам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. допадал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

допадал е производна форма на допадам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. допадал — мин. деят. св. прич. м. р.

допадал е производна форма на допадам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. допадал — мин. деят. несв. прич. м. р.

допадал е производна форма на допадам (мин. деят. несв. прич. м. р.).