дооформило е

Речник на българския език

1. дооформило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооформило е е производна форма на дооформя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооформило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооформило е е производна форма на дооформя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).