дооформила

Речник на българския език

1. дооформила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дооформила е производна форма на дооформя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дооформила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дооформила е производна форма на дооформя (мин. деят. св. прич. ж. р.).