дооправело

Речник на българския език

1. дооправело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дооправело е производна форма на дооправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дооправело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дооправело е производна форма на дооправя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).