дооправел

Речник на българския език

1. дооправел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дооправел е производна форма на дооправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дооправел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дооправел е производна форма на дооправя (мин. деят. несв. прич. м. р.).