дообясняло

Речник на българския език

1. дообясняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообясняло е производна форма на дообясня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообясняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дообясняло е производна форма на дообясня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).