дообъркало

Речник на българския език

1. дообъркало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообъркало е производна форма на дообъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообъркало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообъркало е производна форма на дообъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дообъркало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дообъркало е производна форма на дообъркам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дообъркало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дообъркало е производна форма на дообъркам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).