дообучила

Речник на българския език

1. дообучила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дообучила е производна форма на дообуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дообучила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дообучила е производна форма на дообуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).