дообсъдил си

Речник на българския език

1. дообсъдил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дообсъдил си е производна форма на дообсъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дообсъдил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дообсъдил си е производна форма на дообсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).