дообсъдил е

Речник на българския език

1. дообсъдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообсъдил е е производна форма на дообсъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дообсъдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообсъдил е е производна форма на дообсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).