дообсъдило си

Речник на българския език

1. дообсъдило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дообсъдило си е производна форма на дообсъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообсъдило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

дообсъдило си е производна форма на дообсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).