дообсъдило

Речник на българския език

1. дообсъдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообсъдило е производна форма на дообсъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообсъдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дообсъдило е производна форма на дообсъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).