дообсъдело

Речник на българския език

1. дообсъдело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообсъдело е производна форма на дообсъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообсъдело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дообсъдело е производна форма на дообсъдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).