дообмислил е

Речник на българския език

1. дообмислил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообмислил е е производна форма на дообмисля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дообмислил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообмислил е е производна форма на дообмисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).