дообмислило

Речник на българския език

1. дообмислило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообмислило е производна форма на дообмисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообмислило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дообмислило е производна форма на дообмисля (мин. деят. св. прич. ср. р.).