дообмислело

Речник на българския език

1. дообмислело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дообмислело е производна форма на дообмисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дообмислело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дообмислело е производна форма на дообмисля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).