дообмислели

Речник на българския език

1. дообмислели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дообмислели е производна форма на дообмисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дообмислели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дообмислели е производна форма на дообмисля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).