дообмислела

Речник на българския език

1. дообмислела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дообмислела е производна форма на дообмисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дообмислела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дообмислела е производна форма на дообмисля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).