дообмислел

Речник на българския език

1. дообмислел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дообмислел е производна форма на дообмисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дообмислел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дообмислел е производна форма на дообмисля (мин. деят. несв. прич. м. р.).