доносничил е

Речник на българския език

1. доносничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доносничил е е производна форма на доноснича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доносничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доносничил е е производна форма на доноснича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).