доносничило си

Речник на българския език

1. доносничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доносничило си е производна форма на доноснича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. доносничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доносничило си е производна форма на доноснича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).