доносничило е

Речник на българския език

1. доносничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доносничило е е производна форма на доноснича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доносничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доносничило е е производна форма на доноснича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).