доносничило
1.
доносничило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
доносничило
е производна форма
на доноснича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
доносничило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
доносничило
е производна форма
на доноснича (мин. деят. св. прич. ср. р.).