доносничили

Речник на българския език

1. доносничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доносничили е производна форма на доноснича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доносничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доносничили е производна форма на доноснича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).