доносничила

Речник на българския език

1. доносничила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доносничила е производна форма на доноснича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доносничила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доносничила е производна форма на доноснича (мин. деят. св. прич. ж. р.).