доносничеше

Речник на българския език

1. доносничеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

доносничеше е производна форма на доноснича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доносничеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

доносничеше е производна форма на доноснича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).