доносничел

Речник на българския език

1. доносничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доносничел е производна форма на доноснича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доносничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доносничел е производна форма на доноснича (мин. деят. несв. прич. м. р.).