донацепел

Речник на българския език

1. донацепел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донацепел е производна форма на донацепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. донацепел — мин. деят. несв. прич. м. р.

донацепел е производна форма на донацепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).