донахранил

Речник на българския език

1. донахранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донахранил е производна форма на донахраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. донахранил — мин. деят. св. прич. м. р.

донахранил е производна форма на донахраня (мин. деят. св. прич. м. р.).