донапълнило

Речник на българския език

1. донапълнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

донапълнило е производна форма на донапълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. донапълнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

донапълнило е производна форма на донапълня (мин. деят. св. прич. ср. р.).