донаместил е

Речник на българския език

1. донаместил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донаместил е е производна форма на донаместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. донаместил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

донаместил е е производна форма на донаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).