донаместило

Речник на българския език

1. донаместило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

донаместило е производна форма на донаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. донаместило — мин. деят. св. прич. ср. р.

донаместило е производна форма на донаместя (мин. деят. св. прич. ср. р.).