донаместила

Речник на българския език

1. донаместила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

донаместила е производна форма на донаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. донаместила — мин. деят. св. прич. ж. р.

донаместила е производна форма на донаместя (мин. деят. св. прич. ж. р.).