донаместил
1.
донаместил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
донаместил
е производна форма
на донаместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
донаместил —
мин. деят. св. прич. м. р.
донаместил
е производна форма
на донаместя (мин. деят. св. прич. м. р.).