донамести

Речник на българския език

1. донамести — сег. вр., 3 л., ед. ч.

донамести е производна форма на донаместя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. донамести — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

донамести е производна форма на донаместя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. донамести — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

донамести е производна форма на донаместя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. донамести — повелително наклонение, ед. ч.

донамести е производна форма на донаместя (повелително наклонение, ед. ч.).